Спомен

22 mar 2009, 19:14

Poesía

896 0 2

Да усетиш ледена студенина

след толкова дарена топлина.

Да гледаш мрак в очите,

някога мечтаещи за дните,

когато в свят без измами

ще бъдем откровено сами.

Да бъдеш винаги искрен,

но от лъжи уморен.

Гледаш, но не виждаш очите,

прикриващи винаги сълзите,

горящи в светъл пламък,

чувствайки твърдост от камък.

Сърцето ти къде се намира,

да не се прикрива,

дали то реално усеща,

че причинява болка насреща.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

buntarkata (Изгрев)

2009-03-22T20:00:02+02:00

Няма нищо по-хубаво от това са си създаваме спомени. Някой беше казал: Живей живота си така, че да те е срам да разказваш, но да се усмихваш, когато си спомняш." Усмивки, Алекс и честита пролет!
stefitopz (Стефка Георгиева )

2009-03-22T19:50:36+02:00

Спомени, спомени...
Хареса ми, поздрав!