Да усетиш ледена студенина
след толкова дарена топлина.
Да гледаш мрак в очите,
някога мечтаещи за дните,
когато в свят без измами
ще бъдем откровено сами.
Да бъдеш винаги искрен,
но от лъжи уморен.
Гледаш, но не виждаш очите,
прикриващи винаги сълзите,
горящи в светъл пламък,
чувствайки твърдост от камък.
Сърцето ти къде се намира,
да не се прикрива,
дали то реално усеща,
че причинява болка насреща.
© Александра Николова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
