Спомен

Mar 22, 2009, 7:14 PM

Poetry

877 0 2

Да усетиш ледена студенина

след толкова дарена топлина.

Да гледаш мрак в очите,

някога мечтаещи за дните,

когато в свят без измами

ще бъдем откровено сами.

Да бъдеш винаги искрен,

но от лъжи уморен.

Гледаш, но не виждаш очите,

прикриващи винаги сълзите,

горящи в светъл пламък,

чувствайки твърдост от камък.

Сърцето ти къде се намира,

да не се прикрива,

дали то реално усеща,

че причинява болка насреща.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

buntarkata (Изгрев)

2009-03-22T20:00:02+02:00

Няма нищо по-хубаво от това са си създаваме спомени. Някой беше казал: Живей живота си така, че да те е срам да разказваш, но да се усмихваш, когато си спомняш." Усмивки, Алекс и честита пролет!
stefitopz (Стефка Георгиева )

2009-03-22T19:50:36+02:00

Спомени, спомени...
Хареса ми, поздрав!