Да усетиш ледена студенина
след толкова дарена топлина.
Да гледаш мрак в очите,
някога мечтаещи за дните,
когато в свят без измами
ще бъдем откровено сами.
Да бъдеш винаги искрен,
но от лъжи уморен.
Гледаш, но не виждаш очите,
прикриващи винаги сълзите,
горящи в светъл пламък,
чувствайки твърдост от камък.
Сърцето ти къде се намира,
да не се прикрива,
дали то реално усеща,
че причинява болка насреща.
© Александра Николова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
