5 авг. 2007 г., 21:18

Спомен 

  Поэзия
998 0 2
Тръгнах да бродя по пътища безкрайни,
но усещах под краката си, че калдъръмите са нетрайни.
Из спомените си се аз разхождах,
от край до край ги аз обхождах.
Видях себе си като дете,
усмивка нямаше на моето лице.
Детството ми отлетя за миг,
без да имам право дори на детски вик.
Не можех аз да се разхождам боса по поляни,
да тичам, да се рея, да гледам с очи замечтани.
С мои връстници не можах да дружа,
те не разбираха моята тъга. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванина Все права защищены

Предложения
: ??:??