Спомен
Тръгнах да бродя по пътища безкрайни,
но усещах под краката си, че калдъръмите са нетрайни.
Из спомените си се аз разхождах,
от край до край ги аз обхождах.
Видях себе си като дете,
усмивка нямаше на моето лице.
Детството ми отлетя за миг,
без да имам право дори на детски вик.
Не можех аз да се разхождам боса по поляни,
да тичам, да се рея, да гледам с очи замечтани.
С мои връстници не можах да дружа,
те не разбираха моята тъга.
Основите ми рухнаха изведнъж,
сякаш повалени от отровен дъжд.
Всичко, на което детето се крепи,
изчезна някъде в свят на лъжи.
Дядо Коледа оказа се нереален,
с баща си нямах разговор прощален,
оттук започна се низ фатален,
който направи живота на детето и човека кошмарен.
© Иванина All rights reserved.
.
