26 дек. 2007 г., 13:47

Спомен

Поэзия

681 0 8

Спомен мой, иди си вече,
твърде много ме рани.
Спомен мой, нима си вечен?
Тежък си за мен. Върви!
Зли стихии ме проклеха
до края си от теб да бягам.
Ах, спокойствие, утеха
и в съня си вече нямам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Cursed (Димитрина Иванова)

Аз през целия си кратък живот не успявам да избягам от два спомена и мисля да спра да се опитвам...малко пусто ще ми бъде без тях.

Спомен мой, иди си вече,
твърде много ме рани.
Спомен мой, нима си вечен?

2008-02-17T12:36:14+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Какво ли не прави...хм....Любовта! Браво!

2007-12-27T20:27:10+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

те спомените ни спохождат, когато сме сами и тъжни...
с много обич за теб, прекрасен стих.

2007-12-26T16:18:50+02:00
posh` (Таня Атанасова)

Много мелодично, хубаво стихотворение!
Много ги харесвам такива!
А спомените са неизчерпаниемо вдъхновение,
точно защото нямаме мира от тях,
големи нахалници са си, спор няма!
Пази ги, и хубави, и лоши-твои са си!

2007-12-26T14:16:00+02:00
Love (Ванина)

Браво!

2007-12-26T14:08:49+02:00