Спомен мой, иди си вече, твърде много ме рани. Спомен мой, нима си вечен? Тежък си за мен. Върви! Зли стихии ме проклеха до края си от теб да бягам. Ах, спокойствие, утеха и в съня си вече нямам...
Много мелодично, хубаво стихотворение!
Много ги харесвам такива!
А спомените са неизчерпаниемо вдъхновение,
точно защото нямаме мира от тях,
големи нахалници са си, спор няма!
Пази ги, и хубави, и лоши-твои са си!
Най-напред - поздравления за стиха !!! А споменът няма да си отиде, докато бягаш от него Ами то си е житейска истина - бягай и ще те гонят ... Тръгни срещу него, пък да видим после ...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Спомен мой, иди си вече,
твърде много ме рани.
Спомен мой, нима си вечен?