26 дек. 2007 г., 13:47

Спомен 

  Поэзия
534 0 8
Спомен мой, иди си вече,
твърде много ме рани.
Спомен мой, нима си вечен?
Тежък си за мен. Върви!
Зли стихии ме проклеха
до края си от теб да бягам.
Ах, спокойствие, утеха
и в съня си вече нямам...

© Петя Косева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз през целия си кратък живот не успявам да избягам от два спомена и мисля да спра да се опитвам...малко пусто ще ми бъде без тях.

    Спомен мой, иди си вече,
    твърде много ме рани.
    Спомен мой, нима си вечен?
  • Какво ли не прави...хм....Любовта! Браво!
  • те спомените ни спохождат, когато сме сами и тъжни...
    с много обич за теб, прекрасен стих.
  • Много мелодично, хубаво стихотворение!
    Много ги харесвам такива!
    А спомените са неизчерпаниемо вдъхновение,
    точно защото нямаме мира от тях,
    големи нахалници са си, спор няма!
    Пази ги, и хубави, и лоши-твои са си!
  • Браво!
  • Аплодисменти...
  • Най-напред - поздравления за стиха !!! А споменът няма да си отиде, докато бягаш от него Ами то си е житейска истина - бягай и ще те гонят ... Тръгни срещу него, пък да видим после ...
  • Когато престанеш да храниш този спомен ,ще си иде...Поздравления за стиха!!!
Предложения
: ??:??