Спомен
И този спомен бавно си отива
през бялата безбрежност на снега...
След болката, жестоко-мълчалива,
остава неизплакана тъга.
С поезия взривявам тишината.
Но тя се връща пак с усмивка зла.
Стремя се да разпръсна тъмнината
с доверие ненужно, със вина...
Но... всичко свършва, даже без начало.
Снегът покрива всякакви следи.
... А някъде, сред призрачното бяло,
самотен скитник стихове реди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бианка Габровска Все права защищены
