Nov 11, 2008, 11:45 PM

Спомен

  Poetry » Love
1K 0 23

И този спомен бавно си отива

през бялата безбрежност на снега...

След болката, жестоко-мълчалива,

остава неизплакана тъга.

 

С поезия взривявам тишината.

Но тя се връща пак с усмивка зла.

Стремя се да разпръсна тъмнината

с доверие ненужно, със вина...

 

Но... всичко свършва, даже без начало.

Снегът покрива всякакви следи.

... А някъде, сред призрачното бяло,

самотен скитник стихове реди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...