11.11.2008 г., 23:45 ч.

Спомен 

  Поезия » Любовна
816 0 23

И този спомен бавно си отива

през бялата безбрежност на снега...

След болката, жестоко-мълчалива,

остава неизплакана тъга.

 

С поезия взривявам тишината.

Но тя се връща пак с усмивка зла.

Стремя се да разпръсна тъмнината

с доверие ненужно, със вина...

 

Но... всичко свършва, даже без начало.

Снегът покрива всякакви следи.

... А някъде, сред призрачното бяло,

самотен скитник стихове реди.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Финалният ти акорд оставя силна следа.
    Цялото стихотворение остава в съзнанието.
  • !!!
  • Лирическата не е самотна...с нея сме, много! С обич!
  • Прекрасна поезия!Аплодисменти, Бианка!Обичам да те чета!Прегръщам те,с много обич
  • С поезия взривявам тишината.

    Взривявай, мила! Можеш го!
    Напук на усмивката И зла!
    Прегръщам те, Уенди!
  • Харес ми!
    Поздрави, Бианче!
  • хареса ми
    Поздрав!
  • Поздравявам те!
  • "С поезия взривявам тишината."

    Истинска Поезия!
    Прегръщам те с обич!
  • Прекрасна поезия!!! Аплодисменти, Бианка!!!
  • "С поезия взривявам тишината" - страхотно. Не спирай, продължавай да я взривяваш!
  • Тъжно, но прекрасно! Привет!
  • Прегръщам те!
  • Бианка,стихът е прекрасен - горе главата,думите лекуват...
    Прегръдка за теб!
  • Ей, ти си силно момиче -знам го! Няма да плачеш! Зем.
  • Прекрасно!!!
  • Добре че са стиховете, толкова много болка излиза чрез тях!
    Прегръдка от мен, Биянче!
  • Разплака ме...Зем...
  • Докторке,

    Скитникът

    В джоба ми е цялата душа-
    цигари имам, имам си запалка.
    пак ще заобичате стиха,
    а пък мене?! Трябва толко малко...

    Да обичам повече не смея.
    Устните изпръхнаха от вятъра.
    Де да можех някого да сгрея
    в бедната, окъсана палатка...

    На къпината червената уста
    ще целуна като на любима.
    В самота е тъжна есента,
    а след нея иде люта зима...

    Броди под краката есента
    с листопадно жалките стотинки.
    Ватенка мечтая за нощта,
    малко чай и топличка камина...

    За щастлив живот, за простота,
    дето има хляб, любов и вино
    кръстя се със грапава ръка
    и за прошка от Небето, синьото...

    Зем.
  • Слава Богу, че сме самотни скитници... по пътищата на думите...
  • Прекрасен стих!Поздрави!
  • винаги остава неизплакана тъга...след болката...
    прегръщам те с много обич, мила Бианка.
  • И в щастие, и в радост все тези стихове ни спасяват. Прекрасен стих, Бианка!
Предложения
: ??:??