Спомен
Понякога във миналото се завръщам,
замислена, с усмивка и... сама,
едно чудесно детство ме обгръща
и ме повежда към реки, поля, стада!
И ето, дядовата къща,
а в двора, там ухае на липа,
засмяна, баба ме прегръща
и аз съм най-щастлива на света!
Във детството ми всичко е по-бяло,
тъй истински и чудни времена,
там чуваш птици, слънце засияло
и тръгваш бос по избуялата трева!
Не те забравих, мое мило детство,
в сърцето си те нося всеки ден,
с поляните и мъничко вълшебство,
море и пясък, залез необикновен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Все права защищены
