31.07.2014 г., 22:01 ч.  

Спомен 

  Поезия » Друга
628 0 15
Понякога във миналото се завръщам,
замислена, с усмивка и... сама,
едно чудесно детство ме обгръща
и ме повежда към реки, поля, стада!
И ето, дядовата къща,
а в двора, там ухае на липа,
засмяна, баба ме прегръща
и аз съм най-щастлива на света!
Във детството ми всичко е по-бяло,
тъй истински и чудни времена,
там чуваш птици, слънце засияло
и тръгваш бос по избуялата трева! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Предложения
: ??:??