Спомен

21 мая 2009 г., 08:53

Поэзия » Гражданская

1191 0 29

Спомен
Моят дядо залязва
над житейската дюна,
но от своята пазва
вади сръчно тютюна.
И димът му лютиво
пари мойте зеници,
чак клепачи присвива
в мене детската птица.
И излита от мене,
и се крие из дама,
а пък дядо се смее, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомен

Искате да прочетете повече?

Предложения