Спомен
Моят дядо залязва
над житейската дюна,
но от своята пазва
вади сръчно тютюна.
И димът му лютиво
пари мойте зеници,
чак клепачи присвива
в мене детската птица.
И излита от мене,
и се крие из дама,
а пък дядо се смее, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация