Спомен
Спомен
Моят дядо залязва
над житейската дюна,
но от своята пазва
вади сръчно тютюна.
И димът му лютиво
пари мойте зеници,
чак клепачи присвива
в мене детската птица.
И излита от мене,
и се крие из дама,
а пък дядо се смее,
или кашля за двама.
И прозорци все дялка,
и врати, на които
той току през ключалката
Бог поглежда сърдито.
Че отдавна развеждал
в рая моята баба,
а за него надежда
е мъждукала слаба...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
) Успех в живота 
