Спомен
Моят дядо залязва
над житейската дюна,
но от своята пазва
вади сръчно тютюна.
И димът му лютиво
пари мойте зеници,
чак клепачи присвива
в мене детската птица.
И излита от мене,
и се крие из дама,
а пък дядо се смее,
или кашля за двама.
И прозорци все дялка,
и врати, на които
той току през ключалката
Бог поглежда сърдито.
Че отдавна развеждал
в рая моята баба,
а за него надежда
е мъждукала слаба...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
) Успех в живота 
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
