Спомен

Тази вечер за първи път сме сами

на среднощна разходка по плажа,

нощта неземно е тиха

и някак магическа, всичко спи

и ние двама мълчим...

Кръгла луна очертава

златиста пътека в морето,

а небето блести от звезди,

най-сетне сами сме,

аз и ти, най-сетне сами!

Ръката ти, вплетена с моята,

ме води напред по брега,

шум - кротък плисък от разбита вълна

се разлива с пяна по нашите стъпки.

Студено е, ала ние не знаем това -

има нещо невидимо, което ни топли...