Спомен
936
0
0
Спомен
Тази вечер за първи път сме сами
на среднощна разходка по плажа,
нощта неземно е тиха
и някак магическа, всичко спи
и ние двама мълчим...
Кръгла луна очертава
златиста пътека в морето,
а небето блести от звезди,
най-сетне сами сме,
аз и ти, най-сетне сами!
Ръката ти, вплетена с моята,
ме води напред по брега,
шум - кротък плисък от разбита вълна
се разлива с пяна по нашите стъпки.
Студено е, ала ние не знаем това -
има нещо невидимо, което ни топли...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© АсЛана Все права защищены
