Jan 2, 2014, 8:29 PM  

Спомен

931 0 0

 


Спомен

 


Тази вечер за първи път сме сами

на среднощна разходка по плажа,

нощта неземно е тиха

и някак магическа, всичко спи

и ние двама мълчим...

Кръгла луна очертава

златиста пътека в морето,

а небето блести от звезди,

най-сетне сами сме,

аз и ти, най-сетне сами!

Ръката ти, вплетена с моята,

ме води напред по брега,

шум - кротък плисък от разбита вълна

се разлива с пяна по нашите стъпки.

Студено е, ала ние не знаем това -

има нещо невидимо, което ни топли...

 

 



 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АсЛана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...