Jan 2, 2014, 8:29 PM  

Спомен

932 0 0

 


Спомен

 


Тази вечер за първи път сме сами

на среднощна разходка по плажа,

нощта неземно е тиха

и някак магическа, всичко спи

и ние двама мълчим...

Кръгла луна очертава

златиста пътека в морето,

а небето блести от звезди,

най-сетне сами сме,

аз и ти, най-сетне сами!

Ръката ти, вплетена с моята,

ме води напред по брега,

шум - кротък плисък от разбита вълна

се разлива с пяна по нашите стъпки.

Студено е, ала ние не знаем това -

има нещо невидимо, което ни топли...

 

 



 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АсЛана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...