argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
25 мая 2011 г., 22:28

Спомен 

  Поэзия
1202 1 24

Разплиташе коси в прозореца Аврора,

пробола със усмивка светла тънките пердета.

Кафето беше с вкус на нощната умора,

която от съня безсъниците не разплете.

 

Денят повлече крак по мръсните павета,

подет от прилива на многоликото гъмжило.

И само във очите тъжни на поета

разцъфналите кестени се впиха като жило.

 

И спомени побягнаха като на лента,

от някакъв далечен Май със къдри на момиче.

Запомнил бе до цвят и аромат момента,

как той стои под кестена, а тя към него тича...

 

И от спомена мъничко късче се стече,

по сухата скула, гравирана с бръчка дълбока.

Светофарът замига зелено. Пресече.

И бавно закрачи във някаква своя посока...

© Димитър Никифоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??