Спомен
834
0
0
Обикновен ден,
като всички останали.
Срещнах човек не за мен,
и си спомних чувства изоставени.
Стоя и се чудя:
Аз имам ли право?
Все тъй в догадки се губя,
и се наранявам до лилаво.
Такава болка има,
знам свила е моето сърце.
В него все студено като зима
се борят сняг и лед.
Защото теб те няма,
а няма и да те имам аз.
Една любов неизживяна
ще измръзне в студ и мраз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивета Врескова Все права защищены
