May 13, 2014, 9:04 PM

Спомен 

  Poetry » Love
562 0 0

Обикновен ден,
като всички останали.
Срещнах човек не за мен,
и си спомних чувства изоставени.
Стоя и се чудя:
Аз имам ли право?
Все тъй в догадки се губя,
и се наранявам до лилаво.
Такава болка има,
знам свила е моето сърце.
В него все студено като зима
се борят сняг и лед.
Защото теб те няма,
а няма и да те имам аз.
Една любов неизживяна
ще измръзне в студ и мраз.

© Ивета Врескова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??