4 окт. 2009 г., 21:55

Спомен

778 0 1

Затвори очи, отпусни се,

аз си сипвам чаша вино.

Отпусна ли се?

А сега си я спомни... кое ли?

Любовта ни...

Отпивам глътка вино, горчи ми,

но дали е виното или е любовта, не знам.

Какво си спомни?

Устните ми, очите ми, ръцете ми

тогава, когато любовта дойде,

а сега, когато си отива, как е -

горчи, нали?

Отпивам глътка вино, горчи ми,

но вече знам, че не е виното,

а любовта ни.

Отвори очи,

там, където беше - имаше любов,

а тук съм само аз...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...