4.10.2009 г., 21:55

Спомен

774 0 1

Затвори очи, отпусни се,

аз си сипвам чаша вино.

Отпусна ли се?

А сега си я спомни... кое ли?

Любовта ни...

Отпивам глътка вино, горчи ми,

но дали е виното или е любовта, не знам.

Какво си спомни?

Устните ми, очите ми, ръцете ми

тогава, когато любовта дойде,

а сега, когато си отива, как е -

горчи, нали?

Отпивам глътка вино, горчи ми,

но вече знам, че не е виното,

а любовта ни.

Отвори очи,

там, където беше - имаше любов,

а тук съм само аз...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...