Спомен
777
0
1
Затвори очи, отпусни се,
аз си сипвам чаша вино.
Отпусна ли се?
А сега си я спомни... кое ли?
Любовта ни...
Отпивам глътка вино, горчи ми,
но дали е виното или е любовта, не знам.
Какво си спомни?
Устните ми, очите ми, ръцете ми
тогава, когато любовта дойде,
а сега, когато си отива, как е -
горчи, нали?
Отпивам глътка вино, горчи ми,
но вече знам, че не е виното,
а любовта ни.
Отвори очи,
там, където беше - имаше любов,
а тук съм само аз...
© Галина Николова All rights reserved.
