Oct 4, 2009, 9:55 PM

Спомен

  Poetry » Love
776 0 1

Затвори очи, отпусни се,

аз си сипвам чаша вино.

Отпусна ли се?

А сега си я спомни... кое ли?

Любовта ни...

Отпивам глътка вино, горчи ми,

но дали е виното или е любовта, не знам.

Какво си спомни?

Устните ми, очите ми, ръцете ми

тогава, когато любовта дойде,

а сега, когато си отива, как е -

горчи, нали?

Отпивам глътка вино, горчи ми,

но вече знам, че не е виното,

а любовта ни.

Отвори очи,

там, където беше - имаше любов,

а тук съм само аз...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...