9 мар. 2013 г., 03:29
Спомен
Простих се с бащината къща
с тъга преди години.
Там детство - песен съща,
край птичите гнезда премина.
Снага на тежката лозница
върху чардак до мойта стая
и розов храст - каква шевица,
изгряла в лятната омая.
И чувам думите на мама,
която тихо ме прегръща
и днес, когато вече няма
живот във бащината къща!...
Мой роден дом и родна стряха,
към теб поема ли на път,
звездите ти, които все не спяха,
в очите ми и днес блестят...
© Дияна Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
"Мой роден дом и родна стряха,
към теб поема ли на път,
звездите ти, които все не спяха,
в очите ми и днес блестят..."
Истинско и искрено! Хареса ми! Поздравления! -
Хубаво!
-
Силно като преживяване, чудесно като изпълнение!
-
Толкова обич и тъга...
-
Прекрасна поезия! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
"И чувам думите на мама,
която тихо ме прегръща
и днес, когато вече няма
живот във бащината къща!..."
Поздравления!