Простих се с бащината къща
с тъга преди години.
Там детство - песен съща,
край птичите гнезда премина.
Снага на тежката лозница
върху чардак до мойта стая
и розов храст - каква шевица,
изгряла в лятната омая.
И чувам думите на мама,
която тихо ме прегръща
и днес, когато вече няма
живот във бащината къща!...
Мой роден дом и родна стряха,
към теб поема ли на път,
звездите ти, които все не спяха,
в очите ми и днес блестят...
© Дияна All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
