Спомен

Mar 9, 2013, 3:29 AM

Poetry » Phylosophy

622 0 6

Простих се с бащината къща
с тъга преди години.
Там детство - песен съща,
край птичите гнезда премина.
Снага на тежката лозница
върху чардак до мойта стая
и розов храст - каква шевица,
изгряла в лятната омая.
И чувам думите на мама,
която тихо ме прегръща
и днес, когато вече няма
живот във бащината къща!... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Спомен

Want to read more?

Random works