Спомен
Простих се с бащината къща
с тъга преди години.
Там детство - песен съща,
край птичите гнезда премина.
Снага на тежката лозница
върху чардак до мойта стая
и розов храст - каква шевица,
изгряла в лятната омая.
И чувам думите на мама,
която тихо ме прегръща
и днес, когато вече няма
живот във бащината къща!...
Мой роден дом и родна стряха,
към теб поема ли на път,
звездите ти, които все не спяха,
в очите ми и днес блестят...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дияна Todos los derechos reservados
