9 mar 2013, 3:29

Спомен 

  Poesía » Filosófica
570 0 6

Простих се с бащината къща

с тъга преди години.

Там детство  - песен съща,

край птичите гнезда премина.

 

Снага на тежката лозница

върху чардак до мойта стая

и розов храст - каква шевица,

изгряла в лятната омая.


И чувам думите на мама,

която тихо ме прегръща

и днес, когато вече няма

живот във бащината къща!...


Мой роден дом и родна стряха,

към теб поема ли на път,

звездите ти, които все не спяха,

в очите ми и днес блестят...

 

 

© Дияна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Твоят "Спомен", Дияна много ме развълнува...
    "И чувам думите на мама,
    която тихо ме прегръща
    и днес, когато вече няма
    живот във бащината къща!..."
    Поздравления!
  • "Мой роден дом и родна стряха,
    към теб поема ли на път,
    звездите ти, които все не спяха,
    в очите ми и днес блестят..."
    Истинско и искрено! Хареса ми! Поздравления!
  • Хубаво!
  • Силно като преживяване, чудесно като изпълнение!
  • Толкова обич и тъга...
  • Прекрасна поезия! Поздравления!
Propuestas
: ??:??