Спомен
Повиках те от моята тревога,
че в гърлото ми нещо все горчи,
там камък сякаш имам и не мога
да го премахна. Той не се топи.
Повиках спомена за теб, макар че
сезонът на годините го скри,
но той е там - едно глухарче
поникнало сред тъмните гори.
Затворила очите те прегръщам,
отворя ли ги - камъкът тежи,
и аз не знам дали те връщам,
отиваш ли си, как се приближи?...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Костадинова Все права защищены
