Спомен
Повиках те от моята тревога,
че в гърлото ми нещо все горчи,
там камък сякаш имам и не мога
да го премахна. Той не се топи.
Повиках спомена за теб, макар че
сезонът на годините го скри,
но той е там - едно глухарче
поникнало сред тъмните гори.
Затворила очите те прегръщам,
отворя ли ги - камъкът тежи,
и аз не знам дали те връщам,
отиваш ли си, как се приближи?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Костадинова Всички права запазени
