Helius (Елена Костадинова)
77 1081
2 jul 2013, 23:45

Спомен 

  Poesía
608 0 7

Повиках те от моята тревога,

че в гърлото ми нещо все горчи,

там камък сякаш имам и не мога

да го премахна. Той не се топи.

 

Повиках спомена за теб, макар че

сезонът на годините го скри,

но той е там - едно глухарче

поникнало сред тъмните гори.

 

Затворила очите те прегръщам,

отворя ли ги - камъкът тежи,

и аз не знам дали те връщам,

отиваш ли си, как се приближи?...

 

 

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??