10 апр. 2016 г., 00:55

Спомен

772 0 0

Спомен ли ще си остане

всичко между нас?

Сърцето ти трепти ли

в онзи късен час?

Спомен ли ще бъде

любовта гореща

или още в нас догаря

като  първата ни среща?

Спомен ли ще си останат

всичките мечти?

Не, не казвай, че са спомен

не искам да боли.

Жива рана ли е,

щом в сърцето

ще живееш вечно ти?

Като спомен ще те нося,

защото с реалността кърви.

Кажи ми, спомен ли е таз магия,

със която някой ни плени

или още действа на душата

напомняща за хубавите дни?

Не убивай в мен мечтите,

надеждата едвам, едвам шепти,

че няма да съм просто спомен

и при мене ще се върнеш ти.

Поне за малко пак да съм щастлива,

вместо роза със бодли

и нека път да си проправим

и по него да ме водиш ти.

И всичките въпроси зная,

пак без отговор ще са.

Спомен съм за теб усещам,

а ти за мен несбъдната мечта.

Спомените не бледнеят

заключи ме в стичащата се сълза !

 

Християна Рачева

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Християна Рачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...