Спомен ли ще си остане

всичко между нас?

Сърцето ти трепти ли

в онзи късен час?

Спомен ли ще бъде

любовта гореща

или още в нас догаря

като  първата ни среща?

Спомен ли ще си останат

всичките мечти?

Не, не казвай, че са спомен

не искам да боли.

Жива рана ли е,

щом в сърцето

ще живееш вечно ти?

Като спомен ще те нося,

защото с реалността кърви.

Кажи ми, спомен ли е таз магия,

със която някой ни плени

или още действа на душата

напомняща за хубавите дни?

Не убивай в мен мечтите,

надеждата едвам, едвам шепти,

че няма да съм просто спомен

и при мене ще се върнеш ти.

Поне за малко пак да съм щастлива,

вместо роза със бодли

и нека път да си проправим

и по него да ме водиш ти.

И всичките въпроси зная,

пак без отговор ще са.

Спомен съм за теб усещам,

а ти за мен несбъдната мечта.

Спомените не бледнеят

заключи ме в стичащата се сълза !

Християна Рачева