Спомен ли ще си остане
всичко между нас?
Сърцето ти трепти ли
в онзи късен час?
Спомен ли ще бъде
любовта гореща
или още в нас догаря
като първата ни среща?
Спомен ли ще си останат
всичките мечти?
Не, не казвай, че са спомен
не искам да боли.
Жива рана ли е,
щом в сърцето
ще живееш вечно ти?
Като спомен ще те нося,
защото с реалността кърви.
Кажи ми, спомен ли е таз магия,
със която някой ни плени
или още действа на душата
напомняща за хубавите дни?
Не убивай в мен мечтите,
надеждата едвам, едвам шепти,
че няма да съм просто спомен
и при мене ще се върнеш ти.
Поне за малко пак да съм щастлива,
вместо роза със бодли
и нека път да си проправим
и по него да ме водиш ти.
И всичките въпроси зная,
пак без отговор ще са.
Спомен съм за теб усещам,
а ти за мен несбъдната мечта.
Спомените не бледнеят
заключи ме в стичащата се сълза !
Християна Рачева
© Християна Рачева Всички права запазени