Спомен
Може пак да закъснея,
както закъсняха всички.
Ще развържа днес вината -
като куче да потича
по следите ти дълбоки,
хоризонта да подуши;
щом остане без посока,
във снега да се заслуша.
Явно вярвали сме в жътва,
щом посяхме те унило,
щом поливахме земята
с някакви сълзи и вино...
Но във някой стар следобед
през небето ще си кимнем,
после ще си тръгна бързо,
за да търся твойто име.
И до портата на двора,
през завесата от зима
ще си спомня как наяве
някога оттук си минал.
И след толкова пъртини
вече няма да сме ние.
Този сняг е като тебе -
всичко сиво ще покрие.
Обещай, че щом пристигнеш,
ще погледнеш отвисоко.
Обещай, че вече няма
да умираш напосоки.
Трябваше ми този спомен
нещо малко да узная -
ти простѝ на всички зими -
в рая няма януари.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Сивов Все права защищены
