beggins (Пламен Сивов)
84 1
8.04.2017 г., 19:09 ч.

Спомен 

  Поезия » Пейзажна, Философска, Авторска песен
1036 5 4

Може пак да закъснея,

както закъсняха всички.

Ще развържа днес вината -

като куче да потича

 

по следите ти дълбоки,

хоризонта да подуши;

щом остане без посока,

във снега да се заслуша.

 

Явно вярвали сме в жътва,

щом посяхме те унило,

щом поливахме земята

с някакви сълзи и вино...

 

Но във някой стар следобед

през небето ще си кимнем,

после ще си тръгна бързо,

за да търся твойто име.

 

И до портата на двора,

през завесата от зима

ще си спомня как наяве

някога оттук си минал.

 

И след толкова пъртини

вече няма да сме ние.

Този сняг е като тебе -

всичко сиво ще покрие.

 

Обещай, че щом пристигнеш,

ще погледнеш отвисоко.

Обещай, че вече няма

да умираш напосоки.

 

Трябваше ми този спомен

нещо малко да узная -

ти простѝ на всички зими -

в рая няма януари.

© Пламен Сивов Всички права запазени

Музика: https://youtu.be/Sre3KuV2rCI

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много си талантлив, Пламене! Моето възхищение, най-искрено!
  • Хубаво е.
  • Преди Лора обичах Мина,но и с Лора не ще се размина... Случайна среща при любовен стих...Ще ми простиш ли Поете,че от мъка песента ти с бяло вино изпих!?Харесвам песенната ти поезия! Наздраве!😅
  • Някои текстове,съчетани с правилната мелодия,се превръщат в нещо невероятно..А ти нямаш лоши такива.Поздравявам те и за този..
Предложения
: ??:??