Спомен

Apr 8, 2017, 7:09 PM

Poetry » Landscape, Phylosophy, Authors song

935 5 4

Може пак да закъснея,

както закъсняха всички.

Ще развържа днес вината -

като куче да потича

по следите ти дълбоки,

хоризонта да подуши;

щом остане без посока,

във снега да се заслуша.

Явно вярвали сме в жътва,

щом посяхме те унило,

щом поливахме земята

с някакви сълзи и вино...

Но във някой стар следобед

през небето ще си кимнем,

после ще си тръгна бързо,

за да търся твойто име.

И до портата на двора,

през завесата от зима

ще си спомня как наяве

някога оттук си минал.

И след толкова пъртини

вече няма да сме ние.

Този сняг е като тебе -

всичко сиво ще покрие.

Обещай, че щом пристигнеш,

ще погледнеш отвисоко.

Обещай, че вече няма

да умираш напосоки.

Трябваше ми този спомен

нещо малко да узная -

ти простѝ на всички зими -

в рая няма януари.

Музика: https://youtu.be/Sre3KuV2rCI

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Dendu89 (Деница Гарелова)

2021-05-05T13:54:00+03:00

Много си талантлив, Пламене! Моето възхищение, най-искрено!
Anita765 (Ани Монева)

2017-04-10T14:53:36+03:00

Хубаво е.
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-04-08T20:03:51+03:00

Преди Лора обичах Мина,но и с Лора не ще се размина... Случайна среща при любовен стих...Ще ми простиш ли Поете,че от мъка песента ти с бяло вино изпих!?Харесвам песенната ти поезия! Наздраве!😅
ZamDirector (Jane Doe)

2017-04-08T19:19:28+03:00

Някои текстове,съчетани с правилната мелодия,се превръщат в нещо невероятно..А ти нямаш лоши такива.Поздравявам те и за този..