16 июл. 2017 г., 10:59  

Спомен

477 1 6

СПОМЕН

 

В главата морна спомен чист и свят

се мярка в този късен час среднощен,

залутан в летния вечèрен хлад,

си мисля: колко те обичам още!...

В живота мрачен споменът за теб

ми дава сили в този свят свиреп.

В живота мрачен споменът красив

ми дава сили да се чувствам жив…

И още дълго аз ще помня дните,

когато беше сгушена до мен,

когато бях в очите ти пленен

и още живи бяха в мен мечтите.

Но всичко отшумя кат` нежен звук,

защото днеска влюбена си в друг!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...