16 июл. 2017 г., 10:59  

Спомен

479 1 6

СПОМЕН

 

В главата морна спомен чист и свят

се мярка в този късен час среднощен,

залутан в летния вечèрен хлад,

си мисля: колко те обичам още!...

В живота мрачен споменът за теб

ми дава сили в този свят свиреп.

В живота мрачен споменът красив

ми дава сили да се чувствам жив…

И още дълго аз ще помня дните,

когато беше сгушена до мен,

когато бях в очите ти пленен

и още живи бяха в мен мечтите.

Но всичко отшумя кат` нежен звук,

защото днеска влюбена си в друг!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...