Спомен
СПОМЕН
В главата морна спомен чист и свят
се мярка в този късен час среднощен,
залутан в летния вечèрен хлад,
си мисля: колко те обичам още!...
В живота мрачен споменът за теб
ми дава сили в този свят свиреп.
В живота мрачен споменът красив
ми дава сили да се чувствам жив…
И още дълго аз ще помня дните,
когато беше сгушена до мен,
когато бях в очите ти пленен
и още живи бяха в мен мечтите.
Но всичко отшумя кат` нежен звук,
защото днеска влюбена си в друг!
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
