Спомен

8 нояб. 2018 г., 22:09

Поэзия » Философская, Гражданская

406 1 0

За моята тегоба няма лек...
Животът сив извива ми ръцете,
че раните си ближа ги от век –
напомнят ми дори и ветровете.

Обичам го в душата си на лъв,
но сляпо го живея, по покана...
Червеното на галещата кръв
е смисълът да пиша тези драми.

За моята тегоба няма лек...
Кога ще го намеря и изпия...
Дали ще се удавя и пред теб?
Или сред вечността ще се разбия?

Спомен

Свързани произведения

Комментарии

Предложения