8.11.2018 г., 22:09 ч.

Спомен 

  Поезия » Философска, Гражданска
398 1 0

За моята тегоба няма лек...
Животът сив извива ми ръцете,
че раните си ближа ги от век –
напомнят ми дори и ветровете.

Обичам го в душата си на лъв,
но сляпо го живея, по покана...
Червеното на галещата кръв
е смисълът да пиша тези драми.

За моята тегоба няма лек...
Кога ще го намеря и изпия...
Дали ще се удавя и пред теб?
Или сред вечността ще се разбия?

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??