Спомен
Отида ли си някой ден
от този свят така огромен,
за да не бъдеш наранен,
ще взема с мене всеки спомен.
Ще бъдеш може би щастлив,
оплел се в радост като с ласо.
Желая да си здрав и жив,
в семейството си, при жена си.
А мене? Мен ме забрави!
Нали сега ти обяснявам,
зарад зелените треви
завинаги ще те оставя.
Ще сенчи гроба ми райграс.
Ще има лист един отронен.
Ще съм сама. Без всички вас.
Не някакъв тревожен спомен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елия Все права защищены
