Спомен
Отида ли си някой ден
от този свят така огромен,
за да не бъдеш наранен,
ще взема с мене всеки спомен.
Ще бъдеш може би щастлив,
оплел се в радост като с ласо.
Желая да си здрав и жив,
в семейството си, при жена си.
А мене? Мен ме забрави!
Нали сега ти обяснявам,
зарад зелените треви
завинаги ще те оставя.
Ще сенчи гроба ми райграс.
Ще има лист един отронен.
Ще съм сама. Без всички вас.
Не някакъв тревожен спомен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елия Всички права запазени
