Отида ли си някой ден
от този свят така огромен,
за да не бъдеш наранен,
ще взема с мене всеки спомен.
Ще бъдеш може би щастлив,
оплел се в радост като с ласо.
Желая да си здрав и жив,
в семейството си, при жена си.
А мене? Мен ме забрави!
Нали сега ти обяснявам,
зарад зелените треви
завинаги ще те оставя.
Ще сенчи гроба ми райграс.
Ще има лист един отронен.
Ще съм сама. Без всички вас.
Не някакъв тревожен спомен.
© Елия All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
