15 янв. 2022 г., 13:46

Спомен

708 0 0

Какво е спомена, миг от вечността

приседнал в някой ъгъл на безкрая,

дошъл, заминал без вина

за всичките ни мигове до края.

 

Той идва всеки път, когато

в сърцето пламва огъня за него,

а мисълта е толкова богата,

че чак боли, боли, горкото.

 

Обгръщаме го, плачем и се смеем

обичаме го, чак го мразим

и пак го връщаме, не смеем

да го захвърлим и забравим.

 

Сега е времето, когато

събираме ги, като реколтата на бога,

която някой ден ще ползваме богато

и ще живеем с тях до гроба.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...