Спомен
712
0
0
Какво е спомена, миг от вечността
приседнал в някой ъгъл на безкрая,
дошъл, заминал без вина
за всичките ни мигове до края.
Той идва всеки път, когато
в сърцето пламва огъня за него,
а мисълта е толкова богата,
че чак боли, боли, горкото.
Обгръщаме го, плачем и се смеем
обичаме го, чак го мразим
и пак го връщаме, не смеем
да го захвърлим и забравим.
Сега е времето, когато
събираме ги, като реколтата на бога,
която някой ден ще ползваме богато
и ще живеем с тях до гроба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Hristo Hristov Все права защищены
