15.01.2022 г., 13:46

Спомен

710 0 0

Какво е спомена, миг от вечността

приседнал в някой ъгъл на безкрая,

дошъл, заминал без вина

за всичките ни мигове до края.

 

Той идва всеки път, когато

в сърцето пламва огъня за него,

а мисълта е толкова богата,

че чак боли, боли, горкото.

 

Обгръщаме го, плачем и се смеем

обичаме го, чак го мразим

и пак го връщаме, не смеем

да го захвърлим и забравим.

 

Сега е времето, когато

събираме ги, като реколтата на бога,

която някой ден ще ползваме богато

и ще живеем с тях до гроба.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...