15.01.2022 г., 13:46

Спомен

707 0 0

Какво е спомена, миг от вечността

приседнал в някой ъгъл на безкрая,

дошъл, заминал без вина

за всичките ни мигове до края.

 

Той идва всеки път, когато

в сърцето пламва огъня за него,

а мисълта е толкова богата,

че чак боли, боли, горкото.

 

Обгръщаме го, плачем и се смеем

обичаме го, чак го мразим

и пак го връщаме, не смеем

да го захвърлим и забравим.

 

Сега е времето, когато

събираме ги, като реколтата на бога,

която някой ден ще ползваме богато

и ще живеем с тях до гроба.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...