15.01.2022 г., 13:46

Спомен

713 0 0

Какво е спомена, миг от вечността

приседнал в някой ъгъл на безкрая,

дошъл, заминал без вина

за всичките ни мигове до края.

 

Той идва всеки път, когато

в сърцето пламва огъня за него,

а мисълта е толкова богата,

че чак боли, боли, горкото.

 

Обгръщаме го, плачем и се смеем

обичаме го, чак го мразим

и пак го връщаме, не смеем

да го захвърлим и забравим.

 

Сега е времето, когато

събираме ги, като реколтата на бога,

която някой ден ще ползваме богато

и ще живеем с тях до гроба.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...