Спомен
Накъдето и да се обърна,
виждам твоето лице,
спомена в миг ме прегръща,
сърцето ми плаче за тебе.
Виждам те и чувам гласа ти,
когато те няма до мене.
Дали спомена в реалност,
поне за миг би се превърнал?
Зова те в нощите самотни,
усещам твоят парфюм,
чувствам,че си до мене,
протягам ръце да те прегърна...
Дали ще те видя отново,
след толкова време...
Уви май е невъзможно.
виждам твоето лице,
спомена в миг ме прегръща,
сърцето ми плаче за тебе.
Виждам те и чувам гласа ти,
когато те няма до мене.
Дали спомена в реалност,
поне за миг би се превърнал?
Зова те в нощите самотни,
усещам твоят парфюм,
чувствам,че си до мене,
протягам ръце да те прегърна...
Дали ще те видя отново,
след толкова време...
Уви май е невъзможно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Малина Ванкова Все права защищены
