az_sum_si_az (Малина Ванкова)
16 308
28.09.2006 г., 0:26 ч.

Спомен 

  Поезия
683 0 2
Накъдето и да се обърна,
виждам твоето лице,
спомена в миг ме прегръща,
сърцето ми плаче за тебе.
Виждам те и чувам гласа ти,
когато те няма до мене.
Дали спомена в реалност,
поне за миг би се превърнал?
Зова те в нощите самотни,
усещам твоят парфюм,
чувствам,че си до мене,
протягам ръце да те прегърна...
Дали ще те видя отново,
след толкова време...
Уви май е невъзможно.

© Малина Ванкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??