az_sum_si_az (Малина Ванкова)
16 308
Sep 28, 2006, 12:26 AM

Спомен 

  Poetry
734 0 2
Накъдето и да се обърна,
виждам твоето лице,
спомена в миг ме прегръща,
сърцето ми плаче за тебе.
Виждам те и чувам гласа ти,
когато те няма до мене.
Дали спомена в реалност,
поне за миг би се превърнал?
Зова те в нощите самотни,
усещам твоят парфюм,
чувствам,че си до мене,
протягам ръце да те прегърна...
Дали ще те видя отново,
след толкова време...
Уви май е невъзможно.

© Малина Ванкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??