Спомен
Едно момче нарече ме кошмар.
Пред погледа на подивялата луна
в миг разсъблякох нежност и вина
в един безумен, неуспял шамар...
А всъщност беше безпощадно прав.
Макар в очите му да буйстваха лъчите,
които ни издават, че обичаме,
аз късно, много късно го разбрах.
Пред погледа на подивялата луна
в миг разсъблякох нежност и вина
в един безумен, неуспял шамар...
А всъщност беше безпощадно прав.
Макар в очите му да буйстваха лъчите,
които ни издават, че обичаме,
аз късно, много късно го разбрах.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Славкова Все права защищены
Поздрави!
