rummis (Румяна Славкова)
113 102
Nov 21, 2006, 10:46 PM

Спомен 

  Poetry
1247 0 6
Едно момче нарече ме кошмар.
Пред погледа на подивялата луна
в миг разсъблякох нежност и вина
в един безумен, неуспял шамар...

А всъщност беше безпощадно прав.
Макар в очите му да буйстваха лъчите,
които ни издават, че обичаме,
аз късно, много късно го разбрах.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??