Спомен
Едно момче нарече ме кошмар.
Пред погледа на подивялата луна
в миг разсъблякох нежност и вина
в един безумен, неуспял шамар...
А всъщност беше безпощадно прав.
Макар в очите му да буйстваха лъчите,
които ни издават, че обичаме,
аз късно, много късно го разбрах.
Пред погледа на подивялата луна
в миг разсъблякох нежност и вина
в един безумен, неуспял шамар...
А всъщност беше безпощадно прав.
Макар в очите му да буйстваха лъчите,
които ни издават, че обичаме,
аз късно, много късно го разбрах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славкова Всички права запазени
Поздрави!
