Пристъпвам във празната къща смутено.
Ах, колко е тъжно, самотно и пусто.
Няма ги мама и татко, така е студено,
витае във въздуха нещо далечно и чуждо.
Нахлуват в главата ми спомени нежни.
Кошара във ъгъла, с бебче щастливо
и батко му пее приспивните песни,
докосва ръчичка, загъва грижливо.
И носи се в въздуха мирис на чисто,
ври на котлона гозбата вкусна,
и сякаш попадам на приказно място,
не искам за миг тоя рай да изпусна. ...