Спомен
Пристъпвам във празната къща смутено.
Ах, колко е тъжно, самотно и пусто.
Няма ги мама и татко, така е студено,
витае във въздуха нещо далечно и чуждо.
Нахлуват в главата ми спомени нежни.
Кошара във ъгъла, с бебче щастливо
и батко му пее приспивните песни,
докосва ръчичка, загъва грижливо.
И носи се в въздуха мирис на чисто,
ври на котлона гозбата вкусна,
и сякаш попадам на приказно място,
не искам за миг тоя рай да изпусна.
Но знам, че са само спомени мои.
Дъждът във очите ми нещо не спира.
Сълзите танцуват като кристални порои,
тъга в прегръдката на валса им се взира.
© Живка Георгиева All rights reserved.
